English

Със съдействието на Европейският Съюз

www.acet-bg.org » Преживяно и незабравено
СВИДЕТЕЛСТВА

Център АСЕТ създаде на своята интернет страница рубриката „Преживяно и незабравено”, за да отвори пространство за текстове, написани от хора, преследвани, заради своите политически възгледи и убеждения по време на комунистическия режим в България. С пълното съгласие на авторите, тук ще представим всеки един от тях и ще публикуваме материалите, които ни предоставят.
Нашата цел е повече хора да знаят за преживяното, за да не се забрави и повтори!

 

 

 

 


 

 Свидетелството на г-жа Митка Петкова

 


  

 

Г-жа Елена Ив. Бонева - Зозикова е от град Пловдив. Родена е на  20.11.1932 година. Нейният баща е полковник Иван Бонев - командир на 9-ти пехотен полк в гр. Пловдив.
На 4.09.1944 година по заповед от правителството на К. Муравиев полковник Бонев е изпратен с полка си на западната граница в района на град Кюстендил, за да удържи навлизане на германските войски.
Какво се случва на 10.09.1944 г. в домът им, където тя е с майка си и за репресиите към тях, а по-късно и семейството й тя описва накратко в спомените си озаглавени: "Печелбари от страданието"

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

Камен Трифонов е роден на 28 януари 1929 г. По време на комунистическия режим в България е преживял политическо преследване и изтезание.
За себе си той казва: „Аз съм земеделец”. През 1950 г. заедно с други свои съратници – земеделци организира нелегална група, чиято цел е да възстанови БЗНС „Никола Петков” и да се противопостави на незаконното отнемане на земеделските имоти на хората. На 08.04.1951 г. е арестуван. Съдебният процес срещу задържаните започва през есента на същата година. Г-н Камен Трифонов е осъден на смърт. След една година в очакване на изпълнението на присъдата, той научава, че е заменена с 20 години лишаване от свобода. По-късно разбира, че присъдата е отменена още през месец март 1952 г., но през цялото време го третират като смъртник.
През следващите десет години от живота си той последователно изтърпява своята присъда във Врачанския, Софийския, Плевенския и Пазарджишкия затвор. След освобождаването му го задължават да остане в Пазарджик. Според Държавна сигурност той няма право да живее и работи нито в столицата, нито в родния си край.
Публикуваните две стихотворения са написани след политическите промени през 1989 г. Но са написани на базата на ръкопис, писан в затвора и отразяват един истински момент от февруари 1951, когато той е бил доведен от Врачанския затвор в София, за да свидетелства в процес срещу висшето ръководство на неговата вече забранена партия БЗНС „Никола Петков”

 

 

 

 

 


 

Карта на сайта